Родопа планина е една oт нaй-зaшeмeтявaщитe планини в България и не само – огромна, красива, потайна и древна.
Тя е пропита с тaйнcтвeнocт и миcтиĸa, нeoбяcними зa xopaтa.
Можем да обикаляме из тях с месеци и пак да откриваме нови места, които да ни изненадват със спиращи дъха гледки и богата история.
Можем да отправим своя взор към тучните поляни в най-разнообразни и невиждани зелени нюанси, където се редуват тъмни вековни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони.
А точно там високо в планината, точно под връх Алада, се намира едно малко селце, притихнало в склоновете на голямата планина, в ковто има една особена и необяснима за мен атмосфера, а всеки ден е вълшебен и различен.
Обичам времето рано сутрин, когато поглеждайки навън, виждам селските къщи забулени в мъглата, побеляла от хладината на нощта и магията, когато минути по-късно лъчите на слънцето обгръщат с топлата си прегръдка селото и го събуждат за живот в новия ден.
Обичам да слушам вятъра, който кара гората да танцува със свой собствен ритъм и избуялите треви по планинските ливади, рисуващи движещи се картини под неговия порив.